Пандемията в умовете. Инфовирусът за коронавируса се разпространява по-бързо от последния. Паникьосаният самонадеян човек си мисли: „комбинативен съм, хитър, всичко ми е ясно“.

„Коронавирусната дресировка“ на Църквата – част 1

Автор: дякон Иля Маслов

Пандемията в умовете. Инфовирусът за коронавируса се разпространява по-бързо от последния. Паникьосаният и самонадеян човек си мисли: „комбинативен съм, хитър, всичко ми е ясно“, и това се случва докато влачи  от магазините запаси от тоалетна хартия и храна. Училищата, вузовете, театрите, музеите затварят, докато ресторантите, клубовете, баровете все още не, а уличните мероприятия са забранени. Повече от 50, 30, 10, а утре може да са и 3 души нямат право да се събират, не бива да се говори високо, защото вълните на въздуха предават по-бързо инфекцията и не трябва да се разсъждава повече от минута, защото разсъждаваш ли, обезателно ще проговориш, а значи отново ще издишаш вируса. Границите се затварят, умовете също.

Към момента (почти края на месец март) в Крим няма нито един официално заразен от коронавируса, но дори в историческия за полуострова и цяла Русия ден 18 март там отмениха повечето мероприятия, посветени на шестата година от възвръщането на Крим и Севастопол в пределите на родината, която се поддаде на коронавирусната дресировка и отмени всичко. Общо взето тогава заболелите бяха около 150, ако се доверим на официалната статистика в страната, но колко ли у нас са се разболели през февруари и март от остри респираторни заболявания? От медицинска гледна точка не е доказано кой е по-опасен – Covid-19 или обичайните грипове, включително и сезонният. Темата така се нагнетява, че изглежда скоро за отричането на коронавируса ще се повдигат съдебни дела.

В общи линии карантината срещу здравия разсъдък е вкарана по пълна програма в действие и само зомбираният човек не може да вдене, че истерията с този „архивирус“ е не просто ръкотворна, но и служи като „спусък“ за „коронен“ етап към тоталната несвобода, в която човек ще излиза от дома си само с документ и ще общува посредством разрешение (в Италия вече наблюдаваме това). Може да се каже, че ако след 11 септември 2001 г. човечеството отдаде своята свобода за „мир и безопасност“ – идолът на дяволския глобализъм, то сега своята вяра и свобода хората заменят за идола, наричан „здраве“, но за всяко идолопоклонство неминуемо идва и разплата, лишаваща и от свобода, и от здраве. За последните 20 години мирът и безопасността, както на всички ни е ясно, са ограничени много повече.

Относно вярата бих искал да се спра по-подробно, именно защото изглежда, че някой се опитва за пореден път да дресира Православната Църква, но сега вече на епидемиологична тема. Ето как например днес либералните медийни проповедници говорят за християните: „Нима някакви ваши там обреди, обичаи и традиции са по-важни от общественото здраве?“ Ако им отговорим честно и пределно кратко, трябва да им кажем следното: „Разбира се, че са по-важни! Вечният живот винаги е по-важен от всичко временно, дори от здравето!“, като следва да се добави, че здравето на обществото в най-широк смисъл се определя от верността и устойчивостта на даденото общество в съхранението на неговите духовни традиции и идентичност. Заради десетина такива „традиционалисти“ Господ е обещал на Авраам да помилва Содом и Гомор, но в тези древни градове хората са били твърде заети в своята свръхсвободолюбива поквара и псевдоздраве, като в резултат огън от небето убил всички микроби заедно с тези хора. Моля, извинете, ако на някои от по-чувствителните истерици тези думи действат на психиката, но това е Библията – Словото Божие, уважаеми господа.

От официоза на Руската Православна Църква в противовес на медийната истерия за „супервируса“, каква реакция се наблюдава днес? Всички вече чухме предложенията на митрополит Иларион (Алфеев) за еднократните „лъжички“ за причастие, а обяснения относно това еднократно „богословие“ вече успяха да дадат авторитетни експерти, затова считам, че да коментирам този въпрос е излишно. Ще кажа само, че предвид поредицата провали на нашата църковна външна политика и силно отслабналият духовен имунитет на митр. Иларион и прот. Николай Балашов пред „фенеровируса“, би трябвало всички настоящи служители на ОВЦВ (Отдела за външно-църковни връзки) на РПЦ да излязат в безсрочна карантина.

Богохулната тема за „лъжичките“ за съжаление не остава само идея на въпросния митрополит. В Крим, където както споменах към момента няма регистриран случай на „страшния“ вирус, някои свещеници вече вкараха в употреба прословутите еднократни „лъжички“ за причастие с Тялото и Кръвта Христови. Дали някои от тези йереи измиват, почистват и подобаващо облизват еднократните „лъжички“, ако трябва да говорим директно, или направо ги изхвърлят като „свещен отпадък“?

 

Освен това се оказва, че на канонична територия на РПЦ в Молдова и Казахстан предложиха службите да се водят без миряни и на практика всички да бъдат отлъчени от Св. Причастие не по канонични съображения, а по хигиенични. Обществените богослужения са обявени за опасни, затова трябвало да се извиква свещеника на индивидуално посещение у дома, но ако утре решат, че и такъв „контакт“ е  епидемиологично опасен, то дежурните богослови ще заговорят вероятно за някакво безплътно „духовно причастяване“.

 

В издадения авторитетен документ на патриарх Кирил „Инструкция към настоятелите… във връзка с разпространението на коронавирусната инфекция“ и аналогичното изявление на Свещения Синод на РПЦ на пръв поглед не се чете нищо отстъпническо („апостасийно“). Наистина, какво толкова има да приемем за допустимо дезинфекцирането на икони и кръстове, проветряването на помещения, еднократните чашки за „запивка“, измерването на температурата на свещенослужителите и всичко подобно? Нищо фатално няма в това, но нали центърът на литургичния живот на Църквата се явява Св. Евхаристия и Причастяването с Тялото и Кръвта Христови не предава инфекция, така изповядва Църквата и това е известно дори на глобалистите, които искат да контролират Църквата Христова по начина, по който вече управляват световните финанси, политическите процеси, културата, умовете и вече нажежената температура на масовата психоза на населението.

 

В тази връзка бих задал въпрос на нашите йерарси: защо така бързо и без никаква съпротива, а само хуманистичния предлог „грижа за ближните“  предавате свободата на Църквата?

 

Нима православните хора не знаят, че:

 

  1. Чрез Св. Причастие не може да се предава никаква инфекция. Дори ако към Чашата е пристъпил заразен християнин, той няма да предаде на друг вируса чрез общото причастяване. Да се мисли обратното е богохулство. Кърпите, дезинфекцирани със спирт, и еднократните салфетки по-скоро биха могли да бъдат заразни, но не и Св. Причастие. „Ако приемем, че болните умират от Причастието, излиза че сме съгласни с твърдението, че и здравите могат да се разболеят от Причастяването, това е безумие и богохулство.“, е казал св. Николай Сръбски, който е преживял двете световни войни и тогавашните епидемии.
  2. Въведените мерки за превенция поради „слабите духом“ са друг несъстоятелен аргумент, който е тиражиран от апологетите на „Инструкцията“. Ако не вярваш в живителната и обожаваща благодат на Св. Дарове, то е по-добре изобщо да не пристъпваш към Тайнството. Въпросната „Инструкция“ защо ли обслужва антицърковното „обществено мнение“, което твърди, че в храма може да се заразиш по-лесно, отколкото в супермаркета? Макар че логично би следвало първо да бъдат затваряни молове, ресторанти и нощни клубове, и после да се въвеждат правила за дезинфекция в храмовете.
  3. Във времена, когато свирепо са се разпространявали епидемии, историята на Православната Църква свидетелства как в храмовете молитвата е била усилвана, като са провеждани: кръстни ходове, молебени точно в огнищата на епидемиите, отслужвани са литургии на открито и е правено всичко, което подобава за Църквата. Празникът Изнасяне на Честния Кръст Господен, популярен сред руския народ като „Меден Спас“ (1/14 август), е свързан именно с времето на острите чумни язви във Византийската империя. Тогава епископите и свещениците заедно с Божия народ не са се прибирали под карантина, а смело са се насочвали към огнищата на епидемиите в така наречената рискова зона. Докато днес, дори без особен натиск от страна на държавната власт, както това се случва например в Италия, Гърция или Словакия, първойерарсите на нашата църква са в готовност първи да вземат дъски и гвоздей и да заковат вратата на Божия храм. Защо? Изплашиха се от вируса или от медийна атака…
  4. Друга безпрецедентна в историята антицърковна мярка е забраната на общите Маслосвети през Великия Пост. Кой сега – Ленин, Сталин, Хрушчов – прогони православните в „гето“, или самата Московска Патриаршия? Хората идват в храма да търсят благодатно утешение, но ги посреща „Инструкцията“.

В обобщение, всички тези въпроси касаят един проблем: Опитват се да дресират Църквата, а ние се поддаваме. Няма основания за пандемия, няма и толкова „ужасен“  и толкова „поголовно смъртоносен“ вирус на територията на Русия, а има предимно планомерна информационно нагнетявана паника сред населението. Нашите първойерарси за съжаление проявиха маловерие, лековерие и бездействие пред световните дресьори пред световните дресьори, които не успяха да подчинят Украинската Православна Църква. Предстои да поживеем и да видим какво ще се случи занапред, но едно е ясно: изповедниците не подлежат на карантина!

„Коронавирусната дресировка“ на Църквата – част 2

Отиде в храма – получи глоба, а може и затвор?!

Ето че борбата срещу острата респираторна вирусна инфекция (наречена коронавирус) става все по-разнолика и изострена.

Противно на Конституцията властите в Москва поставиха всички под „домашен арест“, въпреки здравия разум и правото на свободно изповядване на православната вяра, съпътствано с участия в богослуженията. Храмовете в столицата все още не са официално затворени, но придвижването до тях (например ако нямате църква на пешеходно разстояние или сте енориаш на храм в другия край на града) сега за московчанина се оказва толкова сложно, колкото да докаже на градските власти, че той не е куче, на което да се разрешава къде да се разхожда на не повече от 100 метра от дома. Тръгваш към храма за литургия – нарушаваш режима на противозаконната и принудителна „всеобща самоизолация“, като следва да бъдеш проследен, хванат, глобен, а вероятно и осъден по бързата процедура на затвор. Това е реалността.

В защита на целия този кошмар относно тази ситуация чуваме от висшия клир на нашата родна църква странното „богословско“ обяснение: преминавайки в „самоизолация“, православните все едно отиват „в пустинята“ за сугуба духовна аскеза и покаен подвиг, който ни най-малко е по-различен от този на св. преп. Мария Египетска.

 

Мнението ми е, че изсилването тук е прекалено, защото ако светиите са отивали напълно доброволно в пустинята, то сега православните, както и всички останали, ги подгонват натам. В православната традиция отшелничеството е рядък подвиг и съвсем не може да бъде пример за подражание на всички. Подвижникът отшелник би могъл да издържи дълго без църковни служби и Причастие, докато за повечето миряни необоснованата „самоизолация“ от 2-3 поредни неделни литургии е равностойна на принудително отлъчване от Църквата. От житието на св. Мария Египетска знаем, че докато тя се опитва да влезе в храма, Светият Дух не я допуснал вътре. Разбирате ли, сам Бог не я пусна, а не градски власти! В пустинята са отивали за най-дълбоко вътрешно уединение и аскеза, докато в случая редовият християнин е принудително затворен в изолация между четири стени, което е опасна среда и капан за поява на всякакви страхове и страсти в душата, нагнетявани от внушенията на коронавирусната истерия.

Всичко това прилича повече на концентрационен лагер или „карантинна лудница“, отколкото на спасителната пустиня на св. преп. Мария Египетска.

Превод: Василена Винченцо и Любомир Серафимов

Източници:

https://stbasil.center/2020/03/19/koronavirusnaja-dressirovka-cerkvi/ – част 1

http://www.blagogon.ru/news/702/ – част 2

Диакон Илья Маслов
ilyateolog@yandex.ru
Религиовед, теолог, православный публицист, клирик Русской Православной Церкви. Получил образование в Православном Свято-Тихоновском гуманитарном университете и в Российском Православном Университете св. Иоанна Богослова, преподаёт в светских и духовных учебных заведениях. В сфере научных интересов - проблема русского религиозного модернизма в его церковно-общественном и философско-богословском измерениях. Активный участник антиэкуменического движения в Русской Церкви.

Добавить комментарий

Ваш e-mail не будет опубликован. Обязательные поля помечены *